В петък вечерта Радев изненадващо съобщи, че ще внесе предложение в Народното събрание за референдум за въвеждането на еврото.

На пръв поглед въпросът, който предлага, звучи различно от въпроса, иницииран от „Възраждане“ само две години по-рано. Но всъщност двете формулировки много си приличат – и в двете се пита не дали избирателите са съгласни с приемането на еврото, а кога са съгласни да се случи то.

По-рано Конституционният съд (КС) вече се произнесе, че провеждането на такова допитване е невъзможно, защото противоречи на българската конституция.

Мотивът на КС беше, че законът забранява с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори. Тогава Радев не оспори този довод. Самият той дори го е цитирал в своя позиция преди години.

Какво точно е казвал президентът по темата в миналото? Ето кратка хронология с няколко примера.

Да си припомним

• 2021 г. Радев е за еврото и за план за него.

Окончателната стъпка към приемането на конкретен времеви план за въвеждането на еврото дойде в края на юни 2021 г., по време на първия служебен кабинет на Стефан Янев, назначен именно от Румен Радев.

Тогава БНБ и Министерството на финансите приеха Националния план за въвеждане на еврото в България и в него беше заявена целта това да се случи до началото на 2024 г. Последваха 9 месеца за обществено обсъждане, след които планът беше официално одобрен от Министерския съвет на 30 май 2022 г., припомня справка на БТА, публикувана наскоро.

В този 9-месечен период Радев не е изразявал публично притеснения от въпросния план.

• 9 ноември 2022 г. Радев е за еврото и против референдум

По време на консултациите за съставяне на кабинет през есента на 2022 г. с „Възраждане“ Радев отхвърли искането на партията за референдум за еврото като „невъзможно“.

„Съгласно закона (…) провеждането на референдум по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори е невъзможно. Също така и по Конституция има ограничения“, каза тогава Радев.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов му отговори, че въпросът им ще засяга не въвеждането изобщо, а конкретният момент, в който това да стане.

„Ясно е, че имаме приет последователно от няколко правителства Национален план за въвеждане на еврото. Аз по-скоро очаквам българският парламент и вие като част от него да следите как се използва този план за достигане на т.нар. Маастрихски критерии“, отвърна му Радев.

• 24 февруари 2023 г. Радев е за еврото

Няколко месеца по-късно Радев участва в конференцията „България по пътя на еврото“ в София. На нея той каза, че е „убеден, че членството ни в еврозоната ще доведе до съществени икономически ползи“, но обърна внимание, че е „много по-важно е да бъдат убедени българските граждани“ и за това трябва още работа.

Въпреки това речта му беше по-скоро положителна към процеса.

„[Трябват] ефективна политика и действия за приемането ни в еврозоната. България просто трябва да продължи с летящ старт напред“, каза той.

„Моята препоръка е и към партиите – не само политическо говорене, трябва да се мисли за реалните политики и реалните действия. Без пореден взрив от парламентарната трибуна“, каза още Радев.

• 10 юли 2023 г. Радев е за референдума на „Възраждане“

Не мина година и президентът изрази различна позиция. Към този момент „Възраждане“ вече беше внесла нужните подписи за иницииране на референдум в парламента, но депутатите не одобриха предложението. Процедурата изисква именно парламентът да гласува за подобни идеи.

Тогава Радев каза, че референдумът срещу еврото е „редно да бъде проведен“, „след като са изпълнени законовите условия и подписите са събрани“.

„Това решение издава страх, недоверие и пренебрежение към българските граждани. Отделно е дали така трябва да бъде формулиран въпросът“, добави той.

• 13 март 2025 г. Радев е за еврото, но се опасява от спекула

На среща със студенти в ПУ „Паисий Хилендарски“ през март тази година Радев вече наблегна на друг аргумент. Тогава той каза, че най-важно е не само да бъдат покрити Маастрихските критерии, но и „обществото и бизнесът да усещат готовност и убеденост, че ние трябва да го направим“.

„Все още чакам да видя организация, органи, механизми, които да възпрепятстват безконтролното вдигане на цените и спекула“, каза Радев, но така и не изрази по-категорична позиция за нужда от отлагане на членството или допитване до гражданите.

„Да, ползите [от приемането на еврото] са несъмнени“, каза тогава Радев.

Какво каза сега

• 9 май 2025 г. Радев предлага референдум за еврото

В петък, 9 май, дойде изненадващо извънредно обръщение на президента, в което той съобщи намерението си да внесе предложение за референдум за еврото.

Основният му аргумент беше, че в „българското общество няма консенсус“ за готовността на страната за членството ѝ в еврозоната и за датата, на която това да се случи.

Изявлението му дойде по-малко от месец преди да бъде публикувана оценката за готовността на страната за членство в еврозоната. Тази оценка е ключово условие за приемането на единната валута и беше поискана от правителството през февруари.

• 10 май 2025 г. Радев защитава предложението

В събота президентът защити предложението си, като повтори, че напрежението и недоверието сред хората расте.

„Референдумът е изход, когато институции с критично ниска легитимност взимат решения по въпроси за общото ни бъдеще“, каза Радев и определи провеждането му като „най-голям ангажимент“ към гражданите.

Той отново не спомена цитираните от самия него през 2022 г. законови разпоредби – че референдум по въпроси, уредени във вече ратифицирани международни договори, не може да има. Вместо това каза, че КС е разгледал друг въпрос, докато „в неговия референдум“ не се търси отговор „за“ или „против“. При въпроса на „Възраждане“ обаче също не се питаше „за“ или „против“, а се търсеше съгласие за датата на приемане.

Защо е променил позицията си

В петък вечерта и събота последваха реакции на политическите партии. Голяма част от тях обвиниха Радев, че с новата си позиция цели три неща:

• да поляризира обществото и да всее допълнително разделение;
• да всее напрежение или дори да разцепи управляващото мнозинство (разделението вече е факт, след като ГЕРБ и БСП казаха, че отхвърлят предложението за референдум, а ИТН, че подкрепя);
• да спечели политически дивиденти за свой бъдещ политически проект. По думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов с формулировката на въпроса си Радев иска хем да се хареса на проруския електорат, хем да остане юридически неуязвим.

По-рано премиерът Росен Желязков категорично отхвърли предложението на Радев. Целта на правителството му е еврото да бъде въведено като валута в България от началото на 2026 г.

Той призова депутатите в парламента да гласуват срещу предложението. Очаква се Радев да го внесе в понеделник.

Желязков също каза, че президентът „чертае бъдещия си политически проект в електорална надпревара с „Възраждане“ и чрез своето „Величие“ на гърба на бъдещето на българските граждани“. Той припомни и решението на КС, с което беше окончателно отхвърлен опитът на „Възраждане“ да организира подобен референдум.

Аргументът на конституционните съдии тогава беше, че е забранено с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори, а такъв може да се проведе само преди ратификацията на тези договори. Приемането на еврото в България е уредено в договора за членство в Европейския съюз (ЕС).

Svobodnaevropa.bg