Може ли човечеството да се болести всеобщо от гъбична зараза и милиарди да се трансфорат в зомбита след една пандемична злополука? Според учени пред FT това е изцяло действително да се случи в идващите до 50 години.

Убийствените гъбички ще се популяризират с стоплянето на климата, предизвестява Financial Times, базирайки се на проучвания.

Според вестника, покачването на температурите ще докара до световно разпространяване на смъртоносна гъбичка, която заразява милиони хора годишно. Говорим за рода Aspergillus, който може да се е популяризирал в по-северните региони на Европа, Азия и Америка.

Изследователите считат, че изменението на климата уголемява географския обсег на доста евентуално смъртоносни патогени, като да вземем за пример тези, пренасяни от комари. Особено тревожни са гъбичките, чиито спори са сложни за разкриване, неналичието на лекуване за болесттите, които предизвикват, и възходящата устойчивост към съществуващите медикаменти.

Светът се доближава до „ повратна точка “ в разпространяването на гъбични патогени, чиито местообитания се простират от сухи земи до топлите, влажни ъгли на домовете, предизвестява Норман ван Рейн, съавтор на ново изследване върху Aspergillus.

„ Говорим за стотици хиляди животи и континентални промени в разпространяването на типовете “, споделя ван Рейн, теоретичен помощник на Wellcome Trust в Университета в Манчестър, профилиран в гъбични инфекции и микробна еволюция. „ След 50 години регионите на развъждане и моделите на зараза ще бъдат изцяло разнообразни. “

Микологията, науката за гъбите, е област, която крие доста мистерии. Според отчет от 2023 година на Кралската ботаническа градина в Кю, Англия, повече от 90 % от гъбичните типове „ остават незнайни на науката “. Това ги прави доста по-малко проучени от огромни елементи от растителното и животинското царство.

Според проучване, оповестено предходната година, към 3,8 милиона души умират всяка година от инвазивни гъбични инфекции, като патогенът е водещата причина за гибел в 2,5 милиона случая.

Основната заплаха е аспергилозата, белодробно заболяване, породено от спори на аспергилус, което може да се популяризира в други органи, в това число мозъка. Много инфекции се откриват късно или въобще не се откриват заради незнанието на лекаря или тъй като признаците се бъркат със признаци на други болести.

Въпреки че множеството хора не се разболяват от поемане на спори на Aspergillus, смъртността може да бъде висока, в случай че инфекцията се откри. Те съставляват особена опасност за възходящия брой хора с имунна система, отслабена от болести като астма или кистозна фиброза, или от медицински лекувания като химиотерапия.

Видът Aspergillus fumigatus е разгласен за един от четирите най-важни гъбични патогена, пораждащи най-голяма угриженост, в първия по рода си сходен лист със закани, оповестен от Световната здравна организация през 2022 година

Последното изследване, финансирано от Wellcome и оповестено в събота, споделя, че A. fumigatus може да се популяризира в спомагателни 77 % от света до 2100 година, в случай че светът продължи да разчита в огромна степен на изкопаеми горива. Ареалът му ще се разшири до Северния полюс, заразявайки още 9 милиона души в Европа.

Видът може да пораства „ изненадващо бързо “ при високите температури на компоста, който населява, съгласно професор Илейн Бигнел, съдиректор на Центъра за здравна микология MRC в Университета на Ексетър.

Това би могло да му разреши да оцелее и да процъфтява при телесна температура от към 37°C. „ Естественият метод на живот може да е дал на A. fumigatus преимуществото, належащо за колонизиране на човешките бели дробове “, споделя Бигнел.

„ Като се има поради, че изменението на климата може да докара до бъдещи пикове на респираторни болести, вторичните гъбични инфекции като аспергилоза евентуално ще останат главен проблем за публичното здраве “, заключава публикацията, цитирайки един от откривателите.