Не виждам нещо възмутително в това, че деца замерват с яйца и домати полицейско управление. Струва ми се логично, даже полезно.

Държавата, институциите са толкова пропаднали, толкова неадекватни и безполезни, че единственият начин да ги накараш да свършат някаква работа е да ги подгониш с тояга. На всеки разумен човек му е ясно, че с търпение няма да стане. И защо да се търпи? Докато се научат, докато им се прииска да работят? Баста!

Покрай случая с момичето от Хасково някои хора се сетиха за кучето и пържолките в Перник. Да, така беше – 2011 г., май към края. 17-годишна е отвлечена, удушена и заровена. Месеци я издирват, през това време разни полицейски началници обясняват на близките, че може да е избягала в чужбина. Намират трупа в крайна сметка, а тогавашният премиер Бойко Борисов настоява кучето, което я е открило, да бъде почерпено с няколко пържолки за награда, а близките да се извинят на МВР за лошите думи. Връх на цинизма, но и това се забравя.

Ето един по-скорошен случай, дано още да се помни. Лятото на 2023 г. – в Цалапица е убит 24-годишният Димитър Малинов. Близките ходят сами да го издирват, молят се на полицията да направят това и онова. Високомерно им се отговаря, че се работи. Ама така хубаво се работи, че основният заподозрян е изчезнал някъде из Европа преди тия професионалисти да се сетят, че може да изчезне. После полицейският началник викаше – ние го разкрихме това убийство. Като че ли има кой друг да го разкрие.

Сега тоя от Хасково началник казал, че момичето е избягало от майка си. Намират го удушено и в бидон. Началникът се прави на велик оперативен работник и обяснява, че казал така, щот, нали, заподозреният да не разбере, че му дишат във врата.

Тотално безчувствие, тотална неадекватност. Жалък опит за измъкване.

Лошото е, че отказват да се учат. Не искат да разберат, че с пострадали не можеш да се държиш като с говеда. Не можеш да ги караш да чакат и чакат докато на тебе ти дойде вдъхновение да поработиш. Трябва поне да демонстрираш съчувствие, било то и само от учтивост. И това им е трудно. Майката била виновна, видиш ли, момичето не я харесвало и побегнало. Ти сериозно ли?!

А когато става дума за деца, у обществото ни, за радост, все още има чувствителност. Вижте каква реакция имаше на случая със загиналата Сияна. Подплашени докъде може да се стигне, набързо се разтичаха с ремонти и с контрол. Не бива да е така, но практиката го показва – институциите работят, само когато ги е страх, че може да отнесат един зад врата. А иначе – чакайте, има време.