Това сподели проруския сръбски краен националист Драгослав Бокан за сръбската телевизия К1 в изявление, отдадено на визитата на сръбския патриарх Порфирий в Москва.

 

Бокан е съосновател на Сръбската национална обновяване (СНО) и пълководец на паравоенната групировка „ Бели орли “ по време на войните в някогашна Югославия. Някои членове на тази групировка са упрекнати в военни закононарушения. През 2014 година е назначен за представител на самопровъзгласилата се Донецка национална република в Сърбия.

Сръбската православна черква (СПЦ) призна Македонската православна черква (МПЦ) през 2022–2023 година след десетилетия на отвод и неприязън. Москва се пробва да задълбочи въздействието си върху православните църкви, в това число посредством поддръжка на позиции против Константинопол.

 

„ Въпросът за самостоятелността на МПЦ беше неправилно интерпретиран като минус за нашата черква и офанзива против сръбщината. Истината е, че в съюз с Руската православна черква достигнахме до това решение. Това беше битка сред Москва и Истанбул, а ние застанахме на страната на Москва. Москва ни оказа помощ да се утвърдим като Майка черква за македонците, а не Истанбул. Благодарение на Москва беше записано, че това са църкви на сръбското духовно завещание, които ние предоставяме за прилагане. Така за първи път след 1941 година свещеници на СПЦ могат да съслужават на тези места “, съобщи Бокан, представен от Religija.mk.

 

Той уточни, че решението е резултат от спора сред Москва и Вселенската патриаршия.

 

„ Патриарх Кирил е значим детайл в стратегическите връзки сред нашите църкви. Хората постоянно не схващат разликата сред тактичност, тактика и същина. На тактическо равнище можем да приказваме позитивно даже за Папата – да вземем за пример по въпросите за Степинац или абортите. Но на стратегическо равнище би трябвало да бъдем доста по-предпазливи “, изясни Бокан.

 

Той заключи, че самостоятелността на МПЦ е въпрос на тактичност за СПЦ – маневра, която не визира същностните правила на сръбската черква, където, по неговите думи, „ няма място за опити “.

 

Ако вземем поради, че Драгослав Бокан е обществено прочут като проруски надъхан (и то от дълги години) , тълкуването на думите му за признаването на Македонската православна черква (МПЦ) би трябвало да бъде направено предвид на няколко значими условия:

 

Признаването на МПЦ от Сръбската православна черква (СПЦ) се показва като тактически ход , а не като стратегическа капитулация.

Бокан акцентира, че това е краткотрайна тактичност в услуга на по-голяма стратегическа цел – запазването на сръбското духовно въздействие върху историческите средновековни църкви в Македония. За него значима е не номиналната самостоятелност на МПЦ, а кой действително управлява духовното и историческото завещание.
Ролята на Москва е показана като решаваща и позитивна.

Според Бокан, без намесата на Руската православна черква и Руската страна, решението би било неподходящо за СПЦ . Москва е тази, която съгласно него е избавила сръбските ползи в Македония от това да попаднат под въздействие на Вселенската патриаршия (Истанбул/Константинопол), която Бокан очевидно възприема като съперник.

Антиконстантинополски и проруско-центричен разказ

В подтекста на огромния ерес в православния свят сред Москва и Константинопол (особено след автокефалията на Православната черква на Украйна), Бокан интерпретира битката за Македония като част от тази световна борба. Той нарежда СПЦ на страната на Москва и против Истанбул.

 

ФрогНюз